Работещите на минимална заплата традиционно са сред най-уязвимите категории заети

 

Работещите на минимална заплата обичайно са измежду най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че при започване на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 7 от 10 работещи против минимално заплащане имат компликации да свържат двата края спрямо по-малко от половината останали работещи, съгласно данните на EU-SILC.

Това равнище варира доста в обособените страни - от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция, до 50- 60% в България, Хърватия и Кипър и до 80% в Гърция.

Докладът показва обстановката във връзка с минималните заплати в Европа директно преди експлоадирането на пандемията и проучва по какъв начин последните промени са я повлияли в допълнение.

Сега, когато настава икономическа рецесия и криза, въпросът е по какъв начин Европейската комисия и страните членки да обезпечат обективни хонорари и порядъчен витален стандарт по време и след коронакризата, написа Eurofound, представен от паритени.бг.

Работниците с минимална работна заплата в цяла Европа са в положение да бъдат все по-често призовавани да дават съществени услуги по време на ограниченията за задържане и реагиране на COVID-19, както и по-голяма възможност да бъдат съкратени заради концентрацията им в мощно наранени браншове.

Има високи пропорции на служащите с минимална работна заплата в стопански мобилизирани браншове като услуги за разчистване (16%), селско стопанство (15%) и търговия на дребно (13%), само че също и измежду най-негативно засегнатите или лимитирани – персонална работа (16%), изкуства, развлечения, отдих (15%) и домашна работа (14%).

Пандемията на ковид ще способства за финансовата неустановеност на служащите с минимална работна заплата, като парадоксално акцентира значимостта и добавената стойност на тяхната работа в доста браншове.

Законните минимални заплати са станали по-справедливи спрямо заплатите на други служащи от началото на хилядолетието. Въпреки тази възходяща наклонност обаче минималните заплати в множеството страни остават под 60% или даже под 50% от междинната заплата. 

Това е изключително правилно в централните и източните държави-членки, които не престават да плануват даже под 50% в регулациите си за минимална заплата.